РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ

За разбиране същността на заболяването е необходимо да знаем поне отчасти механизмите на венозният оток. Той се осъществява с помощта на т.н. мускулна помпа-работата на мускулите на краката(предимно на подбедрицата) създава натиск върху венозните стени и с помощта на клапния апарат на големите вени този натиск благоприятства венозния оток в правилната посока, макар и срещу силите на гравитацията. Когато , по различни причини се повиши налягането във вените, стените им се разширяват, удължават и змиевидно се нагъват. Отчасти
това е еволюционно предопределено. Човекът ,изправяйки своето тяло е поставил в изключително неблагоприятни условия венозното кръвообращение на долните си крайници. Същевременно съвременните условия на труд и живот, постиженията на техническата революция значително обездвижиха homo sapiens и меко казано не стимулират работата на мускулната помпа, a както казва Аристотел – нищо не изтощава и разрушава човека, така както продължителното физическо бездействие. Причините за разширените вени са много и не всички са напълно изяснени.
Онаследената слабост на мускулно-еластичните влакна в стените на вените и техните клапи е важен предразполагащ фактор. Някои автори приемат около 60% вероятност за заболяването при болен единия родител и около 75% при болни и двамата родители.
Хормоналните промени по време на бременност и менструация са предпоставка жените да боледуват до 3 пъти по често от мъжете. В такива моменти тазовите вени и вените на краката са сериозно кръвонапълнени , дори се отварят артериовенозни комуникации, а тонуса на венозната стена отслабва.
Състояния , при които се повишава вътрекоремното налягане, а оттам и налягането във венозната система- бременности, затлъстяване, запек, хронична кашлица също водят до разширяване на вените.
При някои статични професии, при които мускулната помпа не е достатъчно активна-продавачи, хирурзи, зъболекари, музиканти и др. рискът от заболяване е значително по-висок.
От значение са и състоянията след прекарани заболявания на дълбоките вени, водещи до трайна клапна недостатъчност, както и травми или вродени състояни, при които се създават артериовенозни съединения, които повишават венозното налягане.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Разширените вени са хронично заболяване с бавна еволюция. По правило оплакванията на пациентите НЕ кореспондират с тежестта на заболяването. Обикновено болните чувстват тежест и напрегнатост в краката, лесна уморяемост, болки, сърбежи, нерядко получават мускулни крампи на подбедрицата , но може да липсват каквито и да е оплаквания. Обективно най-често се засягат кожните вени по вътрешната повърхност на долния крайник, зад и под коляното. Кожата обикновено е пигментирана, суха, често екзематозно променена, космите по-често намаляват, понякога се нарушава потоотделянето. Чест е отокът около глезените, който при покой в хоризонтално положение изчезва. Понякога променените изтънени стени на болните вени се пукат и обилно кървят, което е по- безобидно отколкото обикновено се възприема. Ако не се лекуват своевременно и правилно разширените вени, често се стига до усложнения - екземи, тромбози, варикозни рани, тромбофлебити , нарушения на лимфния оток.

ДИАГНОСТИКА

Поставянето на правилната диагноза не е трудно, за съжаление напоследък при мен все по-често идват пациенти направилно или излишно лекувани, даже с напълно невярни диагнози.
Обикновеният клиничен преглед често е достатъчен за преценка на състоянието на пациента. Масово се използва доплеровото(ултразвуково) изследване за точна преценка на проходимостта и клапната функция на венозния апарат. Особено ценно е използването на цветната сонография, която позволява визуализирането на кръвните потоци.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на разширените вени трябва да е комплексно, строго индивидуално и продължително. Най-общо методите биват консервативни (склерозираща терапия, еластичнокомпресивна защита, повишен двигателен режим и гимнастика, медикаменти за тонизиране и укрепване на венозните съдове) и оперативни. Винаги е имало спорове и противоречия относно предимствата и недостатъците на различните методи. Истината е различна за всеки отделен случай. И в този смисъл статистиката трудно отразява реалните резултати. Изследванията най-общо показват, че за период от 3 години след проведено лечение рецидивите при склерозиращата терапия са по-малко, докато 6 години след лечение, показателите на двата метода се изравняват. Затова е важна индивидуалната преценка за всеки отделен случай.
Прилагането на склерозиращи (тромбозиращи) медикаменти успешно конкурира оперативното отстраняване на вените. Лекарствата се инжектират в разширените вени и предизвикват реакция в стената им, която води до тяхното облитериране т.е. до отстраняването им. Освен че се извършва амбулаторно и пациентите не губят работоспособноста си, този метод има и други предимства - липсват козметичните белези от операцията и рискът от рецидиви е относително по-малък. Разпространено е мнението, че за склерозиране не са подходящи прекалено големи и разширени магистрални повърхностни вени. Това до голяма степен не е вярно и зависи от избора на използвания медикамент.
Еластично компресивната защита се осъществява със специални ластични чорапи и още по-добре с правилно направени превръзки на подебедриците. Те не трябва да се правят с ластични бинтове както е масовата практика, а с плетени бинтове, които позволяват контролирането на стегнатостта на превръзката.
От изключително значение е двигателният режим- ходенето поне по няколко километра на ден, подходящите гимнастически упражнения например въртене на педали и рисуване на кръгове във въздуха, сгъване и разгъване на пръстите на краката, а в право положение последователното заставане ту на пети, ту на пръсти. Масажите и студените душове също ефикасно улесняват венозния оток.
Народната медицина предлага не малко рецепти за лечение на варикозите. Най-популярно е използването на невена, медуницата и магарешкия бодил.

КАКВО ДА ПРАВИМ ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ

Вече подробно изтъкнахме значението на движението като основен фактор осъществяващ венозния оток. Затова – ХОДЕТЕ, ХОДЕТЕ и пак ХОДЕТЕ! Особено важно е това да става с ПОДХОДЯЩИТЕ ОБУВКИ. Те трябва да са с малък ток - до 3-4 см. и по възможност с ортопедична подметка. Тoвa e съществено, тъй като високият ток или равните обувки променят позицията на стъпалото и нарушават работата на мускулната помпа. Чорапите, които носите винаги трябва да са с хлабав ластик
Почти всеки СПОРТ е препоръчителен, освен прекалено силовите. Плуването в най-голяма степен подпомага работата на венозния апарат - мускулите работят пълноценно, полухоризонталното положение намалява ефекта на земното притегляне, а водата масажира кожата.
Контролирайте теглото си – всяко увеличение на теглото, особено рязкото се отразява неблагоприятно на венозния оток. За бременните има значение дали по време на бременността си качват 15 или 30 килограма. В последните месеци на бременността (особено ако са предразположени) е полезно да се помага на работата на вените с ластични чорапи или още по-добре с подходящите за целта чорапогащници. Най-добрите месеци за планирано раждане са през пролетта- т.е избягват се големите жеги през последните месеци от бремеността когато венозната система е натоварена.
Избягвайте прекаленото НАГРЯВАНЕ - целодневното излагане на слънце, продължителното стоене в сауни, горещи басейни и вани, епилацията с горещ парафин. И обратно -топенето на краката в хладка вода, особено ходенето в морето облекчава застоя. Ако се налага дълго пътуване и имате възможност – прекъсвайте го на всеки 1-2 часа за да се раздвижите макар и за 5 минути.
По възможност избягвайте подово отопление, повдигайте краката си при всеки удобен случай ако отичат. Не обзавеждайте жилището си с ниска мебел с остри ръбове, не носете корсети, стегнати дрехи и колани. Носенето на чорапи със стегнати ластици е силно противопоказно.
Ако имате проблеми, търсете подходящия специалист, не се самолекувайте.